Саможертвата на сайниките   Leave a comment

В памет на Тенедал Съмърс, Чернез Лимдайн, Брус Голбен, Люкдан Капринин, Франсоа Ботини, Майкъл Немевич, Спируел Кеш, Фактър Ланкърсън, Самюъл Фотлиг и Деймиън Лин.

Юни 1999

Тенедал обичаше баскетбола и стрелбата с лък. От време на време четеше романите на Стивън Кинг. Но тогава бяха годините на ранния Клинтън. Спомена за медийното излъчване на войната в Изтока и развитието на отношенията с Русия. Компютърния бум. Интернета. Старкрафт. Израствайки той откри развитието на психологическите си сили в градивна насока. От обикновен инструктор по стрелба, той се записа в колеж по самоподготовка и охрана. От там в армията и стана един от пехотинците. После таен агент. И замина за Пакистан.

***
– Здравей. Аз се казвам Чернез Лимдайн.
– Що за име? Аз съм Тенедал Съмърс.
– Име като име. – вдигна рамене непознатия. Беше рус с полузатворено око. Набит и висок. С някаква странна полуусмивка на лицето. – Ние сме 10. Специален отряд. Наричаме се Мълниеносните. Отиваме на оглед. Трябва да хванем пратка кокаин. Задачата е да я унищожим.

***
Чернез застреля последния оцелял. Огледа се.
– Ще взривим моста.
Пехотинците поставиха динамита. Мисията след малко се превърна в успешна. Цялата дрога изгоря и падна в езерото.

***
Септември 2003
Тенедал се беше уморил. След стотици мисии умората беше значителна. При една от разходките в Исламабад докато беше взел пет дневна почивка Тенедал се разхождаше из мрачните улички. Една фигура му махна. Тенедал погледна и видя една от най-красивите жени.
– Тамара ще ви предскаже бъдещето! – каза жената. Беше облечена в сиво-бяла роба но противно на модата беше сложила само един шал през едната си буза. Косата й беше черна, но се спущаха и руси кичури от нея. Жената просто махна и Тенедал омагьосан тръгна след нея. Влязоха в малката стая. Тъмна и осветена от кадилници.
– Тенедал, ще трябва да се жертваш с кръвта и огъня за да спасиш света. Това е всичко, което ще ти кажа. Любовта ми към теб няма граници защото години наред пазя чувства към теб. Знам образа ти. Но това е всичко, което ще ти кажа. Чернез, Франсоа, Майкъл и Люкдан ги чака същото. Както и останалите от Мълниеносните…
Тенедал остана без дъх.
– Откъде… – Тенедал пое дъх – откъде знаеш това?
– Буда ми се яви. Както и на още четири момичета. Сайники трябва да жертват живота си. Видях ви лицата в съня си. Той ми каза още, че ти и другите ще ни направят деца.
Тенедал примига.
– Обичам те Тенедал. – прекрасната дойде и го прегърна.

***
Август 2007
Тенедал погледна Тамара. Бяха минали 4 години. Тенедал беше спрял с мисиите и беше се преместил в един спокоен квартал на Исламабад, където работеше като пресаташе на посланика. Тамара работеше като акушерка. Имаха едно прекрасно момченце. За малко се чувстваше щастлив
– Помни какво ти казах Тенедал. Но ти казвам и друго. Ти ще трябва заедно с другите да се върнете в родните си страни.
Тенедал изскимтя от болка.
– Ами Рохес?
Ти трябва да се жертваш Тенедал. – прекрасната дойде до него и го прегърна и се разрида. Тенедал я взе и двамата се любиха. За последно.
***
Септември 2007
Тенедал взе самолета и се прибра. Нещо в самия живот се промени. Тенедал заживя с обреченост. Болката започна да се появява. От нищото усещаше как сутринта се буди в пот и кръв. Понякога спираше, после пак се появяваше. Десетимата се разделиха и Тенедал заживя аскетично. Отдели се отвсякъде и само проверяваше библиотеката или от време на време посещаваше някой и друг музей за охранителната му система. Веднъж видя едно обесено куче от хулигани. Едва не повърна. Малките изверги бяха изкормили животното. Тенедал се приближи и видя на дървото едни знаци. Бяха думи. Тенедал прочете и се смрази. „Firejack ти си следващия!“ Той продължи към вкъщи. Ню Йорк беше голям град. Можеше да е всеки. Но нещо му подсказваше. Не всеки щеше да знае ника му на Старкрафт. След време Тенедал започна да намира на входа на апартамента си остатъци от вътрешности и изпражнения. Както и някаква слуз, която на пипане разяждаше. Нощите ставаха все по-тежки и тежки. Тогава един приятел му каза, че Чернез е намерен в кондото си в Уисконсин обгорен с разбити вътрешности. Беше написал само към Омаха и Телерах „Обичам ви. Простете ми.“.

***
Декември 2007
Една нощ тъмнината обви Тенедал и го разкъса. От обикновена почивка това се превърна в болка и смърт. Тялото му се разкъса и той усети как един от органите му го напуска. Беше в нещо като сън. Трябваше да бъде. Поне така го усещаше. Но не знаеше какво да направи. Всичко се бунтуваше в тялото му срещу чудовищната болка. Съзнанието му беше обвито от смърт и безутеха. Животът му напусна изтерзаното му тяло за да се върне няколко мига по-късно. Тенедал се опомни на леглото си, но това не беше просто сън. По ризата му имаше кръв и пот. Той стана и отиде до банята. Тялото му трепереше.

В този момент мрака се завърна. Всичко живо го напусна и тялото му започна да трепери. Ужасяващия мрак зад гърба му се превърна в един облак, който носеше само болка и страдание. Тенедал се ухили и извади ножа си. Откакто беше се сражавал в Ирак и Пакистан не знаеше що е страх. Той се засили и скочи към мрака. Изкрещя с цялата си сила и започна да разсича облака. От него се отделиха гротескни форми на създания. Те го захапаха, но Тенедал издържа и с два рязки удара ги разсипа на прах. От облака започнаха да се оформят други изчадия и Тенедал разбра. Ако не затвореше портала демоните щяха да продължат да излизат. При един от ударите му той инцидентно удари чешмата и успя да разбие канала. Швирна вода, която опръска облака. Облакът се разпадна на земята, но продължи да се събира и разтича. Той осъзна, че водата причиняваше болка, но не успяваше да го премахне. Огледа се мълниеносно. Изтича до хладилника и взе водката и спирта. Върна се в банята и ги метна към съзнанието. Бутилките се счупиха и Тенедал извади запалката си и я хвърли към изчадието. Тварта започна да гори и се разнесе нечовешки писък на болка. Войнът разтвори още едно шише спирт и го метна към изчадието. Но това не спря потока, който продължаваше да се събира въпреки пламъците, които играеха по него.

Трябваше да направи последен синтез. Тенедал погали острието на ножа и неволно се поряза. Кръвта покапа по стелещата се маса, която изсъска и се разнесе недоволен тих писък. Той беше последния синтез. Пехотинецът направи последен жест и извика в съзнанието си спомена за лицето на Чернез, най-близкия му приятел. Тамара му беше казала, че сайники трябва да се жертват с кръвта и огъня за да спрат злото. Той направи прорез на артерията си и въпреки болката продъжи да реже гърлото си и гърдите, докато не стигна до сърцето и целия кървящ се хвърли към изчадието. Огънят започна да играе по тялото му заедно с кръвта му, която цвърчеше на пламъците. Разнесе се нечовешки писък на ярост, болка и страдание и той успя да усети отрицанието в съществото или каквото и да беше там. Животът му го напускаше а с това и нечовешката маса се разпадаше и изчезваше. Тенедал изпита последното удоволствие: изпика се и душата му напусна тялото, но остана спомена. Споменът, че е умрял с усмивка.

***
Февруари 2008
Голбен погледна останалите. Чернокосия британец Спируел Кеш, белокосия австралиец Фактър Ланкърсън, червенокожия Самюъл Фотлиг и азиатецът Деймиън Лин бяха в кондото му в Ню Орлиънс. Негърът отпи мълчаливо от бирата си. Те бяха останалата част от Мълниеносните. Не бяха точно приятели, макар че Брус Голбен надали можеше да се нарече приятел на когото и да е било.
– Минаха няколко месеца, Брус! – каза със смущение в гласа Фотлиг. – Време е да се отърсиш от това!
– Да, но какво от това?! Всички: Чернез, Тенедал, Франсоа, Майкъл и Люкдан! Обгорени, с прерязани артерии и около тях мирис на спирт или бензин. Вестниците публиквуат статии за самоубийства. Тамара ми каза, че е трябвало да се жертват за да спрат злото. А, ние – останалите – чака ни смърт според думите на Джохана и Омаха. Смърт, освен…
– Освен ако какво, Брус?
Брус се оживи.
– Предречено е на всяко хилядолетие, зловещите манитоби да се опитват да покорят човечеството. Така ми го обясни Омаха. Десет войни са избрани да ги спрат. Събрах ви тук, защото…
Токът спря изведъж. Сякаш обстановката замръзна и зловеща прокоба надвисна над петимата мъже. Брус се вледени.
– Вече са тук. – каза тихо Лин. – Пригответе се.
Кеш извади ловджийския си нож. Фотлиг разгъна ръкавите си и стилетите заблестяха. Останалите също извадиха хладни оръжия. Мракът в хола се съсредоточи и заблестя, като на топки се чуваха мляскащи звуци и отвратителни стенания. Петимата изкрещяха като един и се хвърлиха към зловещите създания, които се оформяха. Създанията започнаха да заемат форми на страшни кошмари. Вампири от приказките и отвратителни талъсъми. Поне на такива приличаха… Брус размаха боксове и създанието пред него се разпадна. Но извираха все повече.
– Трябва да пуснем кръв! – изкрещя Лин. Всеки от петимата започна да реже тялото си и въпреки слабостта с ускорени сили разсичаха зловещите манитоби. Но това беше нещо повече от демоничен въртоп. Това беше краят на съществуванието. Брус разбра: трябва нещо повече от огън и кръв. В ума му препускаше спомена от разговора с Омаха: „облаците трябва да се съберат и усмивката да изтрие гнилостта!“ Само едно нещо му подсказваше: водна пара. Но усмивка…? Тогава с горчилка разбра. Той и останалите четирима нямаше да оцелеят. Тук беше финалните Термопили за сайники. Само те можеха да спрат манитобите. Иначе жертвата на Тенедал и Чернез щеше да е безпредметна. Но трябваше да го направят с усмивка. Мислейки ускорено Брус едва не се изплпю: да умреш с усмивка? Но, нямаше време за губене.
– Лин, сауната! – Лин само го погледна и разбра. С два шута изкърти вратата и лъхна тежка пара, която запълни хола. Манитобите надаваха писъци. Мъжете кървящи и задъхващи се надаваха удари и силите им постепенно отпадаха.
– Е, сега му е времето за детонация! – изръмжа Голбен.
С два скока се озова до печката и с един удар на боксовете изкърти помпата и започна да изтича газ. Голбен усети как един от демоните впива зъби в тялото му и той започна да губи сили. С един удар го разпръсна, но зловещата твар продължаваше да го гризе макар че нямаше кръв. Само нечовешка болка. Тъкмо беше хванал запалката в ръце, когато Голбен се олюля и се подпря на плота. Но Лин беше до него. Вездесъщият Лин. В един последен поглед сайниките се усмихнаха. Болката, щастието, любовта. Бяха познали всичко това и нямаше място за скърби. Газта изтичаше, парата се кондензираше в облаци от умиращи изчадия. Миг след това последва експлозия и нечовешки писък огласи околността. Душите на мъжете сякаш се вплетоха заедно. Брус видя лицата на Тенедал и Чернез как му се усмихват. За последно всичко преля в една картина и мъжете с усмивка се разделиха с животите си. Образите се впримчиха в сякаш общо съзнание и всеки един от сайниките потегли към следващата си съдба.
На следващия ден
На сутринта пожарникарите разчистваха изгорялото кондо. Един се наведе и видя в полуизгорялото огледало озъбена маска на злоба. Той се учуди и подсвирна. Там се четеше не само злоба, но и безсилие.
**
Сълзите на лицата на любимите жени не спираха да текат. Усмивките също грееха, защото болката от загубата на любимите мъже не можеше да победи усещането, че сайники дадоха живота си за света.
***
Март 2008
Две момчета във вечерния Исламабад гледаха как нощта се спуща над пакистанските равнини. Едното беше русо с червеникави очи, а другото с кестенява коса и белезникави устни. И в двете се четяха европейски черти, но тъй незабележими за обикновен поглед. Русото подаде на приятеля си една чекийка.
– Вземи, Рохес! Мама казва, че трябва да сме силни. Наближават трудни времена.
Кестенявото момче погледна русокосия си приятел и кимна отривисто. След това двамата се хванаха за ръка и тръгнаха към градината.
**
А в Ада, там се чуваха писъците на Манитобите. Гневът им беше ужасяващ и отвратителен. Те щяха да се завърнат. Дори след хиляда години, светът щеше да е техен. А може би по-скоро? Само времето щеше да покаже…

Posted август 29, 2011 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: